† ВАРТОЛОМЕЙ

ПО МИЛОСТ БОЖИЯ АРХИЕПИСКОП НА КОНСТАНТИНОПОЛ – 

НОВИЯ РИМ И ВСЕЛЕНСКИ ПАТРИАРХ

С ЦЯЛОТО ЦЪРКОВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ ДА Е БЛАГОДАТ, МИР И МИЛОСТ

ОТ ТВОРЕЦА НА ЦЯЛОТО ТВОРЕНИЕ – 

ГОСПОДА БОГ И СПАСИТЕЛ НАШ ИИСУС ХРИСТОС

* * *

Високопреосвещенни и Преосвещенни братя Архиереи и благословени в Господа чада,

По благодатта на щедроподателя Бог днес встъпваме в новата църковна година, като с нейното начало отбелязваме и честваме с псалми, химни и духовни песнопения „Деня за молитва за опазване на природната среда“.

Съвременната всестранна екологична криза е криза на свободата на човека, на неговото религиозно и философско съзнание, на неговия етос и култура. Предшествана е от „злото изменение“ на свободата ни, от откъсването и отчуждаването ни от Извора на Живота, след което върви и разрушителното за природната среда човешко поведение. Изпитваме дълбока благодарност, че новаторските инициативи и действия на Вселенската патриаршия, предприемани непрестанно от 1989 г. до днес, не само разкриха духовните измерения на екологичния проблем, но и откриха нови пътища и перспективи за неговото преодоляване. Екологичните конференции, съответните междухристиянски и междурелигиозни диалози, конкретните предложения на Великата Христова църква по въпросите на околната среда, посочването на социалните измерения и последици от екологичната криза и други подобни инициативи изграждат една силна и цялостна екологична позиция. Тя поставя особен акцент върху неотложната необходимост от „коперников обрат“ в разбирането на идеята за прогреса и в отношението на човечеството към природата, както и в начина на действие на политическите, икономическите и обществените фактори, на Църквите и религиите, на науката и технологиите и на образованието на новото поколение.

Ще продължим, на дело и слово, да утвърждаваме екологичната позиция на Светата Христова Велика църква и нейния екологично ориентиран дух на евхаристийно, аскетично и славословно отношение към творението, като винаги подчертаваме, че е необходима задълбочена богословска работа за изясняване на автентичното екологично послание на нашата Православна вяра и традиция за благото на „твърде доброто“ творение.

Убедени сме, че разкриването на религиозните и нравствени измерения на екологичната заплаха ще доведе до осъзнаването на основополагащото значение на „екологичната отговорност“. В крайна сметка човекът трябва да престане да действа така, сякаш не знае какво върши, и окончателно да отхвърли заблудата, че планетата Земя може безкрайно да понася причиняваните от човека обременявания и разрушения и че природата има способността да се възстановява сама. Етосът на отговорността за опазване на природната среда трябва да се проявява на глобално, национално, местно и лично равнище. Отново и отново подчертаваме, че развитието на екологична отговорност е „категоричен императив“ за човечеството пред лицето на най-голямата заплаха, с която то е било призвано да се справи в целия ход на своята история.

Съвсем очевидно е, че когато господства антропологичният модел, представен в Евангелието от „безумния богаташ“ (Лука 12:17–21), който казва: „Ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и там ще събера всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: „Душо, имаш много блага, приготвени за много години; почивай си, яж, пий и се весели“, човечеството подкопава собственото си бъдеще и унищожава своя „дом“. „Новите грехове“ на човечеството са създали и продължават да създават нови разделения и разриви между човека и природата. Съвременният „човекобог“ упорства в геоцида (изтреблението на природата), пренебрегва всякакви мерки и граници в името на геополитически планове и икономически интереси, на консуматорството и на задоволяването на ненаситни по същество потребности, но и поради – което е още по-съществено – вътрешни светогледни и ценностни промени. Последиците от глобалното господство на стремежа за манипулиране, използване и експлоатиране на природата ще бъдат трагични за живота на нашата планета.

Все по-широкото приемане и официалното утвърждаване в християнския свят на 1 септември като Ден за опазване на природната среда придобива днес особена тежест като символ и практическо утвърждаване на единството на християните. От друга страна, славославенето на „Твореца на цялото творение“ в началото на индикта, залегнало в нашата литургична традиция, представлява драгоценно духовно наследство – като призив и насърчение към уважение към творението, което понася последиците от неподобаващото човешко посегателство.

Всечестни братя и възлюбени чада,

Зачитането на основните стълбове на екологичната култура може да възпре разрушителните за природата тенденции и да открие „екологичния еднопосочен път“ към устойчиво развитие. В по-общ план човечеството се нуждае от съгласие около едно общо ядро от основополагащи ценности, което в един свят на разриви и поляризации да служи като компас по пътя към бъдещето. За ос на тази ценностна система считаме принципа на солидарността като основа на споделената отговорност, диалога и искрената взаимност, заедно с колективната отговорност за опазването на природната среда. Както практическото уважение към светостта на човешката личност, така и грижата за целостта на творението представляват от християнска гледна точка жизненоважни прояви на евхаристийното осъществяване на Църквата и на призванието на човека да стане „свещеник“ на творението.

В този дух, като ви пожелаваме новата църковна година да бъде благополучна и плодотворна откъм добри и богоугодни дела, призоваваме над всички вас, по молитвите и застъпничеството на Пресвета Богородица Паммакариста (Всеблажена), чиято пресвята икона благоговейно пазим в Свещения Патриаршески храм и пред която се покланяме „с уста и със сърце и с желание“, благодатта и милостта на Господа, Бог и Спасител наш Иисус Христос, Чието пресвято име да бъде благославяно и прославяно сега и винаги и во веки веков. Амин!

1 септември 2026 г.

Константинополският

горещ молитствувател пред Бога за всички вас