† В А Р Т О Л О М Е Й
ПО МИЛОСТ БОЖИЯ АРХИЕПИСКОП НА
КОНСТАНТИНОПОЛ – НОВИЯ РИМ
И ВСЕЛЕНСКИ ПАТРИАРХ
С ЦЯЛОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЦЪРКВАТА
ДА Е БЛАГОДАТТА, МИРЪТ И МИЛОСТТА
НА ВЪЗКРЪСНАЛИЯ В СЛАВА ХРИСТОС
* * *
Достопочтени събратя Иерарси и благословени чеда в Господа,
Стигнали в пост, молитва и съкрушение до светлия и всепразничен ден на Света Пасха, ние възпяваме и прославяме спасителното за света Възкресение на нашия Господ и Бог и Спасител Иисус Христос, което бележи славната победа на живота над смъртта, обновява цялото творение и отваря пред човека пътя на обожествението по благодат. Христовата Църква съхранява пасхалния опит в литургичния живот, в подвизите на светците и мъчениците на вярата, в есхатологичния устрем на монашеството, в проповядването на Евангелието „„до края на земята“, в богословието и изкуството на хвалението, в доброто свидетелство на верните в света, в културата на любовта и солидарността, в непоколебимата увереност, че злото няма последната дума в историята.
Възкресението Господне се преживява като дарена от Христос свобода, която вдъхновява, подхранва и укрепва творческите сили на човека, добрата борба за „за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала“[1], напомняйки на всички нас, че пътят към Възкресението е неразривно свързан с Кръста. Кръстовъзкресната радост спаси Божия народ от отъждествяването с духа на този свят и в същото време го предпази от безплодна затвореност и духовност, лишена от динамика и надежда. Животът на вярващите, разпнати и възкръснали в Христа Разпнатия и Възкръсналия за нас, човеците, обезсилва и днес всички чужди приказки за християнската нравственост като „етика на слабите“, която уж само се изразява чрез смирение, прошка, жертвена любов, аскетизъм, Господнето „Аз пък ви казвам: да се не противите на злото“[2] и други принципи и нагласи, които принадлежат към ядрото на нашата идентичност. Няма нищо по-истинско от такъв подход към християнската нравственост, към „не търсещата своето“ жертвена любов, преплетена със смелост, кураж и екзистенциална автентичност. Великден е химн на тази свобода, на вярата, „която действува чрез любов“[3], която не е наше собствено достижение, а благодат и дар свише и се преживява в светите Тайнства на Църквата и в „тайнството“ на служенето на ближния. Всъщност, „в любовта по Бога, омразата към човека е напълно недопустима“ [4].
Христовата Църква, „солта на земята“, „светлината на света“, градът, „който стои навръх планина“, светилникът, който „свети на всички“[5], свидетелства на практика в света пред знаменията на времето за идващата благодат и „надеждата, която е в нас“ [6]. Словото за Кръста и Възкресението отеква днес като Евангелие на мир, помирение и справедливост. Войната, омразата и несправедливостта се противопоставят на основните християнски принципи, за чието осъществяване и утвърждаване Божият народ се моли и работи всеки ден. В светлината на Възкресението се молим на Господа за жертвите на военното насилие, за сираците, за онези, които скърбят за загубата на децата на майките си, за всички онези, които носят в телата и душите си последиците от човешката жестокост и болка. „Христос воскресе“ е отричане и осъждане на насилието и страха и покана за живот в мир. Войната поражда хаос и смърт; Възкресението побеждава смъртта и дарява нетление.
Пред лицето на ежедневните образи на варварството на войната, Църквата провъзгласява с твърд глас свещеността на човешката личност на всеки конкретен човек по земята и задължението за абсолютно уважение към нея, и ни призовава да „познаем своето достойнство, да почитаме първообраза, да познаваме силата на тайнството и за кого Христос е пострадал“ [7]. Възкресението Господне е възстановяване на човека в неговото вечно призвание. Като „начало на друг, вечен живот“, то лекува отчуждените отношения и установява мира, „който надвишава всеки ум“[8], който включва всеобщото помирение и мир.
С Божията помощ, Светият и Велик Синод на Православната църква, чиято десета годишнина от свикването почитаме тази година, подчерта дълга на Църквата „да приветства всичко, което наистина служи на мира (Рим. 14:9) и проправя пътя за справедливост, братство, истинска свобода и взаимна любов между всички чеда на единия небесен Отец, както и между всички народи, съставляващи единното човешко семейство“[9].
Светата Пасха е цялата наша духовна култура, сърцевината на нашето благочестие. Възкресението Господне е и наше собствено Възкресение в този век, , а също и образец и предвкусване на „общото възкресение на човечеството“ и обновлението на цялото творение. Озарени от свръхсияйната светлина, бликаща от лицето на Възкръсналия Христос, и прославящи в псалми, химни и духовни песни чудното Име на Княза на мира, на Този, Който е с нас „през всички дни до свършека на века“ [10], ви пожелаваме „Честито Възкресение“, изпълнено с божествени дарове през целия пасхален период и през всички дни на вашия живот, възгласяйки радостното за света „Христос воскресе! Воистина Господ воскресе!“.
Фенер, Света Пасха, 2026 г.
† Константинополският
горещ молитствувател за всички вас
към Христа Възкръсналия
__________
1. Филип. 4:8.
2. Мат. 5:39.
3. Гал. 5:6.
4. Максим Изповедник, Глави за любовта, PG 90, 964.
5. Мат. 5:13-15.
6. 1 Петр. 3:15.
7. Григорий Богослов, Слово 1, Εἰς τὸ ἅγιον Πάσχα καὶ εἰς τὴν βραδυτῆτα, PG 35, 397.
8. Филип. 4:7.
9. Мисията на Православната църква в съвременния свят, 3, 5.
10. Ματθ. κη’, 20.
