† В А Р Т О Л О М Е Й
ПО МИЛОСТ БОЖИЯ АРХИЕПИСКОП НА
КОНСТАНТИНОПОЛ – НОВИЯ РИМ
И ВСЕЛЕНСКИ ПАТРИАРХ
С ЦЯЛОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЦЪРКВАТА
ДА Е БЛАГОДАТТА, МИЛОСТТА И МИРЪТ
НА РОДИЛИЯ СЕ ВЪВ ВИТЛЕЕМ ХРИСТОС СПАСИТЕЛ
Достопочтени братя Иерарси и възлюбени в Господа чеда,
Удостоили се отново да съпреживеем великия празник на Рождеството по плът на Божия Син и Слово, ние прославяме „неописуемото и непостижимо снизхождане“ Негово – на Спасителя на човешкия род и Изкупителя на цялото творение от тлението, химнословейки заедно с ангелите: „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение“[1].
Христос се откри като „Емануил“[2], като „Бог посреди нас“ и „заради нас“, като Бог, близък до всеки един от нас, като „наш собствен сродник“[3]. „Единосъщният” на Бога Отца предвечен Логос (Бог Слово) – според както формулира Първият Вселенски събор в Никея, чиято 1700-годишнина от свикването му беше подобаващо почетена от християнския свят през настоящата година – „се уподоби на самото Свое творение”, като се въплъти от Дух Светий и Приснодева Мария, „за да станат човеците богове“.
Рождественският тропар прогласява, че Рождеството Христово „озари света със светлината на познанието“, разкри „трансцендентния и универсален смисъл“ на живота и историята, истината, че само християнската вяра може напълно да задоволи най-дълбоките търсения на ума и жаждата на сърцето, че „под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим“[4], освен в Христовото. Оттогава „знанието“, което „възгордява“[5], се оценява по Господните слова: „Познайте истината, и истината ще ви направи свободни“[6].
Свръхрàзумното събитие на Боговъплъщението духовно се преживява и повтаря в живота на верните – на тези, които са обикнали явяването на Спасителя Христос. Както пише свети Максим Изповедник: „Бог Слово, роден веднъж по плът, от човеколюбие желае вечно да се ражда по дух в онези, които Го желаят“[7]. В този смисъл, празнуването на Рождеството Христово – на Въплъщението на Бог Слово и на богоуподобяването на човека по благодат, не ни връща към някакво събитие от миналото, а ни отвежда към „бъдещия град“[8], към вечното Царство на Отца и Сина и Светия Дух.
В света, в който отекват бойни викове и гърмеж на оръжия, прозвучава ангелското благовестие: „мир на земята“, гласът на Господа благославя миротворците, а Неговата Света Църква се моли на Божествената литургия „за мир свише“ и „за мира на целия свят“. Чистата вяра в живия Бог укрепва борбата за мир и справедливост, дори когато тя е изправена пред препятствия, непреодолими по човешки стандарти. Както боговдъхновено се посочва в Посланието на Светия и Велик Събор на Православната църква, чието първо десетилетие ще отбележим през идущата година, „елеят на религиозния живот трябва да се използва за лечение на рани, а не за разпалване на огъня от военни конфликти“[9].
Евангелието на мира засяга преди всичко нас, християните. Считаме за недопустимо безразличието към разделението в Християнството, особено когато то е съпроводено с фундаментализъм и изрично отхвърляне на междухристиянските диалози, чиято крайна цел е преодоляване на разделението и постигане на единство. Дългът ни да се борим за християнско единство не подлежи на съмнение. На новото поколение Християни принадлежи отговорността да продължи усилията на пионерите на Икуменическото движение и да оправдае техните виждания и труд.
Ние принадлежим на Христос, Който е „нашият мир“[10] и „пълната радост“ в нашия живот, благоволението, произтичащо от увереността, че „истината е дошла“ и „сянката е отминала“, че любовта е по-силна от омразата и животът е по-силен от смъртта, че злото няма последната дума в живота на света, който се ръководи от Христос – „Същият вчера, днес и во веки“. Тази вяра трябва да блести и да се разкрива в начина, по който почитаме Рождеството и другите църковни празници. Богоугодното празненство от страна на вярващите следва да свидетелства за преобразяващата сила на Христовата вяра в нашия живот, да бъде време на благоволение и духовно веселие, на преживяване на онази неизразима „голяма радост“[11], която е „синоним на Благовестието“.
Високопреосвещени и Преосвещени събратя и възлюбени чеда,
През 2026 г. Светата Велика Христова църква ще отбележи 1400 години от 7 август 626 г., когато за пръв път е бил изпълнен правостоящият Акатистен химн, по време на светото бдение в Свещения храм „Света Богородица“ във Влахерна, в израз на благодарност към Пресвета Богородица за спасяването на града от нашествието на вражеските пълчища. По повод този исторически юбилей Ежегодният календар на Вселенската патриаршия за 2026 г. е посветен на честването на това значимо събитие за нашето Предание и идентичност, които са неразривно и дълбоко свързани с почитанието към всеблажената и пренепорочна Матер на нашия Бог и Поборницата-Воевода на нашия Род.
В този дух, прекланяйки колене пред държащата Младенеца в своите ръце Мария и покланяйки се на приелия наш образ Бог Слово, желаем на всички вас благословена Света Дванадесетница[12], една плодотворна в добри дела и изпълнена с божествени дарове нова година от благостта Господня, Комуто подобава всяка слава, чест и поклонение, сега и винаги и во веки веков. Амин!
Рождество Христово, 2025 г.
† Константинополският
горещ молителствувател към Бога за всички вас
________________
1. Лука. 2:14.
2. Мат. 1:23.
3. Св. Николай Кавасила, За живота в Христос, 6, PG 150, 660.
4. Деян. 4:12.
5. Срв. 1Кор. 8:1.
6. Иоан. 8:32.
7. Св. Максим Изповедник, Глави разни богословски и домостроителни, 10, PG 90, 1181.
8. Евр. 13:14.
9. Послание на Светия и Велик Събор на Православната Църква към Православния народ и всеки човек на добрата воля, § 4.
10. Ефес. 2:14.
11. Вж. Лука. 2:10.
12. Света Дванадесетница е единният празничен богоявленски период, започващ с явяването на Бог Слово по плът (Рождество Христово) и завършващ с явяването на Светата Троица (Богоявление, Йордановден), бел. прев.
