† В А Р Т О Л О М Е Й

ПО МИЛОСТ БОЖИЯ АРХИЕПИСКОП НА 

КОНСТАНТИНОПОЛ – НОВИЯ РИМ

И ВСЕЛЕНСКИ ПАТРИАРХ

ДО ЦЯЛОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЦЪРКВАТА:

БЛАГОДАТ, МИЛОСТ И МИР

ОТ РОДИЛИЯ СЕ ВЪВ ВИТЛЕЕМ СПАСИТЕЛ ХРИСТОС

* * *

Честнейши в Христа събратя Иерарси и благословени в Господа чеда, 

По свишето благословение достигнахме и тази година до всепразничния ден на Рождеството на Божия Логос (Слово), дошъл на земята и срещнал ни „поради неизразимото [Си] човеколюбие“. Почитаме с песнопения и химни и неимоверна радост великото тайнство на Въплъщението, „изцяло новото, единственото ново нещо под слънцето“[1], чрез което за човека се разтваря пътят за благодатното богоуподобяване и цялото творение се обновява. Рождеството Христово не е някакво сантиментално преживяване, което „бързо идва и още по-бързо отминава“. То е същностно участие в цялото събитие на Божественото домостроителство. Както свидетелства евангелист Матей[2], световните власти от самото начало поискаха да унищожат Божия Младенец. За вярващите обаче, ведно с „Христос се ражда“, ехтящо на празника на Въплъщението на Божия Син и Слово, и с траурните камбани на Страстите Христови, винаги звучи и „Христос възкръсна“ – евангелското послание за победата над смъртта и очакването на общото възкресение.

„Слава във висините Богу и на земята мир между човеците“ отново се чува в един свят, изпълнен с жестокост, социална несправедливост и потъпкване на човешкото достойнство. Удивителният напредък на науката и технологиите не достига до дълбините на човешката душа, тъй като човекът винаги е нещо повече от това, което науката може да обхване, и от онова, към което се стреми напредъкът на технологиите. Съществуващата пропаст в човешкото битие между небето и земята не може да бъде преодоляна по научен начин.

Днес се говори за „метачовека“ и се възхвалява изкуственият интелект. Разбира се, мечтата за „свръхчовек“ не е нова. Идеята за „метачовека“ се основава на технологичния прогрес и на снабдяването му с безпрецедентни досега в опит на човека и история средства, чрез които той ще може да надхвърли досега действащата мяра човешка. Църквата не е технофобска. Тя подхожда към научното познание като към „божествен дар, даден от Бога на човека“, но без да пренебрегва или да ремълчава опасностите от науката сама по себе си. В енцикликата на Светия и Велик Синод на Православната църква (Крит, 2016 г.) се подчертава приносът на християнството и „за здравословното развитие на световната цивилизация“, тъй като Бог „е поставил човека за управител на божественото творение и за Свой съработник в света“. В продължение се подчертава: „Православната църква, за разлика от съвременния човекобог, утвърждава Богочовека като последна мярка на всички неща: „Затова и говорим не за божествен човек, а за въчовечил се Бог“ (Св. Йоан Дамаскин, Точно изложение на православната вяра, 3, 2 PG 94, 988)“ [3].

Отговорът на ключовия въпрос: как до последния, „осмия ден“, с титанизма и комерсиализацията на технологичната цивилизация, нейните трансформации и метаморфози, сред антропотеистичните метачовеци или свръхчовеци, ще бъде запазена „културата на личността“, уважението към нейната свещеност и проявяването на красотата ѝ, които са дарени веднъж завинаги в тайнството на Боговъчеловечаването. Божието Слово стана плът, „истината дойде“ и „сянката премина“. Оттук завинаги истината за човека ще бъде свързана с отношението му към Бога като отговор на Божието слизане при него и като очакване и посрещане на Идещия Господ на славата. Тази жива вяра крепи усилията на човека да дава отговор на противоречията и предизвикателствата в земния си живот, на живота, възприеман „само с хляб“[4] за оцеляване и за социално и културно развитие. Само че нищо в нашия живот не може да процъфтява без обръщане към Бога, с оглед „пълнотата на живота, пълнотата на радостта и пълнотата на познанието“ на Неговото Царство[5].   

Рождеството Христово е възможност да осъзнаем тайнството на Божията свобода и великото чудо на човешката свобода. Христос чука на вратата на човешкото сърце, но само истински свободният човек може да я отвори. „Разбира се, без Него, без Христос – пише приснопаметният отец Георги Флоровски, – човек не може да направи нищо“. И все пак има нещо, което може да бъде направено единствено и само от човека – да откликне на Божия призив и да приеме Христос“[6].

Чрез нашето „да“ на свишия призив Христос ни се открива като „истинската светлина“[7], като „пътят, истината и животът“ [8], като отговор на сетните въпроси и търсения на ума, на желанията и надеждите на човешкото сърце, но също и на въпроса откъде и накъде е тръгнало Творението. На Христос принадлежим, в Него е всичко обединено. Христос е „Алфата и Омегата, първият и последният, началото и краят“[9]. В доброволното Си въплъщение „за нас, човеците, и за нашето спасение“ Словото Божие „не усвои един човек, а обхвана цялата човешка природа в Своя ипостас“[10], устройвайки по този начин и общото вечно назначение и единство на човечеството. Той не освободи един само  народ, а целия човешки род; Той не само разсече историята по спасителен начин, но и обнови цялото творение. За времената на историята окончателно и категорично важи „преди Христос“ и „след Христос“. В целия свят и в историята устремената към Есхатона, към светлия ден на небесното Царство на Отца, на Сина и на Светия Дух, Църква, която „не е от света“, свидетелства за истината, извършвайки своето освещаващо и духовно дело „за живота на света“.

Братя и чеда в Господа,

Прегъвайки благопочтително колене пред държащата Младенеца Богоматер и покланяйки се в смирение на приелия нашия образ „безначален Логос“, пожелаваме на всички вас благословена Света Дванадесетница и щастлива, здрава, мирна, плодотворна откъм добри дела и изпълнена с радост и божествени дарове Нова година от милосърдието Господне.

Рождество Христово, 2024 г.

† Константинополският

горещ молителствувател към Бога за всички вас.

_________

1. Ἰωάννου Δαμασκηνοῦ, Ἔκδοσις ἀκριβής τῆς ὀρθοδόξου πίστεως, PG 94, 984.

2. Мат. 1:18 – 2:1-23.

3. Енциклика (Окръжно послание), § 10.

4. Вж. Мат. 4:4.

5. Ἀλεξάνδρου Σμέμαν, Πιστεύω, ἐκδ. Ἀκρίτα, Ἀθήνα 1991, σ. 129.

6. Γεωργίου Φλωρόφσκυ, Δημιουργία καί ἀπολύτρωση, ἐκδ. Πουρναρᾶ, Θεσσαλονίκη 1983, σ. 17.

7. Йоан. 1:9.

8. Йоан. 14:6.

9. Откр. 22:13.

10. Νικολάου Καβάσιλα, Ἑπτά ἀνέκδοτοι λόγοι, Θεσσαλονίκη 1976, σ. 108.

______

foto: Nikos Papachristou