† ВАРТОЛОМЕЙ

ПО МИЛОСТ БОЖИЯ АРХИЕПИСКОП НА КОНСТАНТИНОПОЛ – 

НОВИЯ РИМ И ВСЕЛЕНСКИ ПАТРИАРХ

БЛАГОДАТТА, МИРЪТ И МИЛОСТТА

НА СЪЗДАТЕЛЯ НА ЦЯЛОТО ТВОРЕНИЕ – 

ГОСПОДА БОГ И СПАСИТЕЛ НАШ ИИСУС ХРИСТОС,

ДА БЪДАТ С ЦЯЛОТО ЦЪРКОВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

* * *

Честнейши братя Архиереи и възлюбени в Господа чеда, 

Изминаха тридесет и пет години, откакто Светият и Свещен Синод на Вселенската патриаршия определи 1 септември – празника Индиктион и начало на църковната година, за ден на молитва за опазване на природната среда. Тази благословена инициатива намери широк отзвук и даде обилни плодове. Многостранните екологични дейности на Светата Велика Христова църква днес са съсредоточени върху феномена на изменението на климата или по-скоро на кризата, от която възникна ситуация на „извънредно положение на планетата“. 

Оценяваме приноса на екологичните движения и международните споразумения за околната среда, на ангажираността на учените с проблема и ползата от екологичното образование, на екологичната чувствителност и заангажираността на много хора и особено на представителите на младото поколение. Въпреки това настояваме, че е необходим един качествен „коперников завой“, една радикална промяна на манталитета в световен мащаб, едно съществено ревизиране на връзката на човека с природата. В противен случай ще продължим да лекуваме катастрофалните последици от екологичната криза, без корените на проблема да са засегнати и те да си остават активни.

Заплахата за околната среда е едно от измеренията на всеобхватната криза на съвременната цивилизация. В този смисъл не е възможно да се справим с проблема въз основа на принципите на тази цивилизация, т.е. на логиката, която я е създала. Многократно сме изразявали убеждението си, че Църквите и религиите могат значително да допринесат за духовната и качествена промяна, която е жизненоважна за бъдещето на човечеството и нашата планета. Автентичната религиозна вяра уталожва арогантността и мегаломанията на човека, тя представлява преграда пред превръщането му в един „човекобог“, който не признава мерки, граници и ценности, който се самопровъзгласява за „мерило на всичко”, който превръща ближния и природата в инструментариум за задоволяване на незадоволените си нужди и произволни стремежи.

Вековният опит ни учи, че без една духовна „архимедова“ опора за оценяване на нещата човечеството не е в състояние да избегне опасностите от нихилистичния „антропоцентризъм“. Това е завещание от духа на древността, както то е формулирано от Платон в принципа „Бог е мерилото за всички притежания“ (Закони 716с). Разбирането за човека и неговата отговорност, видяно посредством връзката му с Бога, е изразено в християнското учение за сътворяването на човека „по образ Божий“ и „по Негово подобие“, също и за приемането на човешка природа от въплътилото се предвечно Божие Слово за спасението на човека и обновяването на цялото творение. Християнската вяра признава върховната ценност както на човека, така и на творението. В този дух зачитането на свещеността на човешката личност и защитата на целостта на „твърде доброто“ творение са неделими. Вярата в Бога на мъдростта и любовта вдъхновява и поддържа творческите сили у човека, дава му кураж пред предизвикателствата и трудностите, дори когато тяхното преодоляване изглежда от човешка гледна точка непостижимо.

Ние се борихме и се борим за междуправославно и междухристиянско сътрудничество за защита на човека и творението и за включването на тази тематика в междурелигиозния диалог и съвместните действия на религиите. Особено акцентираме на необходимостта да се разбере, че съвременната екологична криза засяга преди всичко и все по-силно най-бедните жители на земята. В текста на Вселенската патриаршия „За живота на света. Социалният етос на Православната църква“ този въпрос и необходимата загриженост на Църквата пред лицето на последиците от климатичните изменения са подчертани категорично: „Трябва да разберем, че служението на ближния и опазването на природната среда са неразривно свързани. По същия начин неразривно свързани са грижата за творението и служението към членовете на Христовото тяло, точно както икономическите условия на бедните са обвързани с икономическите условия на планетата. Учените ни казват, че онези, които са били и ще бъдат най-засегнати от настоящата екологична криза, са тези, които притежават най-малко. Следователно проблемът с изменението на климата е и въпрос на социално подпомагане и социална справедливост“ (§ 76).

В заключение ви пожелаваме, честнейши братя и възлюбени чада, Новата църковна година да е изпълнена с Божии благословения и плодотворност, като призоваваме над всички вас застъпничеството на Пресвета Богородица Паммакаристос (Преоблажена) – дивната и чудотворна икона, която днес тържествено почитаме и смирено целуваме, животворната благодат и неизмеримата милост на Твореца на всичко, Бог на чудесата.  

1 септември 2024 г.

Константинополският

горещ молителствувател към Бога за всички вас

________

photo: Nikos Papachristou